18 nov 2015, 20:40

Разказът на едно дърво

  Poesía » Otra
578 0 3

 

Зная всичко за тази любов...
Тя под моите клони израсна.
И растеше със всеки ден нов...
Беше като живота прекрасна!
Зная всичко за Него и Нея.
Всъщност, аз ги благослових!
Виждах как плачат, как се смеят...
Раждах в своето стебло стих след стих...
Аз попивах от техните чувства, 
и минаваха дни и сезони, 
а когато им беше пусто
ги прегръщах с невидими клони...
Помня всичките дълги писма,
помня всичките кратки бележки,
всяка стъпка до мен във снега...
Помня всички несбъднати срещи.
Аз бях тяхното общо сърце,
бях убежището, домът им...
Бях надежда, живот, небе...
И събирах ги толкова пъти...

После...
някой от някого си замина.
И едва не повехнах от мъка.
Но осъмнах с: „И аз те обичам, Лина!”
И отново събрах ги тука!
Да си спомнят за всички сезони отминали,
със душите си да се докоснат,
да възкръснат сърцата им неизстинали...
Беше силна любов! Даже мене жигоса
с този надпис „И аз те обичам, Лина!”...
Сякаш имах премяна! Не, по-скоро крила!
Сякаш бях четирилистната им детелина!
И четвъртото листче бе тя - Любовта!...

Кой тогава изпрати урагана невидим?
Кой посипа сърцата с отровен прах?
Кой събуди презрение, ревност, обиди...
Кой погреба лъчистия, обичен смях???
Беше толкова тъжно, така непосилно, 
че дори нямах сили да го осъзная...
Нямах сили да вярвам, че ТЕ... са си чужди!
Нямах сили да вярвам, че е дошъл краят!

Осквернено осъмнах... С „Обичам те, Ана!”
Заболя всяка клетка от моето стебло!
Уж познавах онази любов – най-голямата!
А задави ме страшно „Любов ли е било?”...

Може би са забравили аз какво знача?
Може би пък напразно ги благослових?
Ако аз бях човек – щях да викам, да плача!...
Но съм само дърво - и във клони се скрих...
Изпокапаха всичките мои листа.
И се самозалъгвах „Идва по-рано зима...”
Но ми липсваше ТЯ! Липсваше Любовта!
Липсваше ми: „И аз те, обичам, Лина!”

Днес посрещам без смисъл аз всеки ден нов,
и съм сянка - обрулена, тъжна, празна...
Може би знаех всичко за тази любов...
Или може би не...
И ще спра да разказвам.


Павлина Соколова



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички!...Трудно говоря за това, просто....прясно е....

    Колкото до онова стихотворение, пращам го на лични, Валери, не ми се разводнява сайта.
  • Без коментар...Само прегръдка...
  • Харесва ми. Много носталгия лъха от него.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...