27 may 2008, 11:37

Разкритие

  Poesía
817 0 6

Открих те сред безброй души искрящи,

там, където знаех, че живее любовта

и тайно пих от чувствата скърбящи,

и плахо все надничах в твоя свят.

Заспивах с думите на твоето сърце -

изтръгнати, изплакани, кървящи,

с душата ти - най-тъжното момче

мечтаех някога да срещна.

Унасяха ме нежните ти рими -

болезнено отронени, любящи.

С възхита гледах как обичаш ти,

как в стихове превръщаш

най-самотните сълзи горещи.

Прелиствах и пребоядисвах моите стени,

но те оставаха все толкоз мразовито сиви

и ме топлиха единствено словата ти,

макар и не за мен,

макар и истинно горчиви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...