Разкритие
Открих те сред безброй души искрящи,
там, където знаех, че живее любовта
и тайно пих от чувствата скърбящи,
и плахо все надничах в твоя свят.
Заспивах с думите на твоето сърце -
изтръгнати, изплакани, кървящи,
с душата ти - най-тъжното момче
мечтаех някога да срещна.
Унасяха ме нежните ти рими -
болезнено отронени, любящи.
С възхита гледах как обичаш ти,
как в стихове превръщаш
най-самотните сълзи горещи.
Прелиствах и пребоядисвах моите стени,
но те оставаха все толкоз мразовито сиви
и ме топлиха единствено словата ти,
макар и не за мен,
макар и истинно горчиви...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Теди, този ти стих ми стана любим 
Време е обаче да се сетиш за цветната дъга 
