27.05.2008 г., 11:37 ч.

Разкритие 

  Поезия
655 0 6

Открих те сред безброй души искрящи,

там, където знаех, че живее любовта

и тайно пих от чувствата скърбящи,

и плахо все надничах в твоя свят.

Заспивах с думите на твоето сърце -

изтръгнати, изплакани, кървящи,

с душата ти - най-тъжното момче

мечтаех някога да срещна.

Унасяха ме нежните ти рими -

болезнено отронени, любящи.

С възхита гледах как обичаш ти,

как в стихове превръщаш

най-самотните сълзи горещи.

Прелиствах и пребоядисвах моите стени,

но те оставаха все толкоз мразовито сиви

и ме топлиха единствено словата ти,

макар и не за мен,

макар и истинно горчиви...

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??