27.05.2008 г., 11:37

Разкритие

814 0 6

Открих те сред безброй души искрящи,

там, където знаех, че живее любовта

и тайно пих от чувствата скърбящи,

и плахо все надничах в твоя свят.

Заспивах с думите на твоето сърце -

изтръгнати, изплакани, кървящи,

с душата ти - най-тъжното момче

мечтаех някога да срещна.

Унасяха ме нежните ти рими -

болезнено отронени, любящи.

С възхита гледах как обичаш ти,

как в стихове превръщаш

най-самотните сълзи горещи.

Прелиствах и пребоядисвах моите стени,

но те оставаха все толкоз мразовито сиви

и ме топлиха единствено словата ти,

макар и не за мен,

макар и истинно горчиви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...