27 мая 2008 г., 11:37

Разкритие

816 0 6

Открих те сред безброй души искрящи,

там, където знаех, че живее любовта

и тайно пих от чувствата скърбящи,

и плахо все надничах в твоя свят.

Заспивах с думите на твоето сърце -

изтръгнати, изплакани, кървящи,

с душата ти - най-тъжното момче

мечтаех някога да срещна.

Унасяха ме нежните ти рими -

болезнено отронени, любящи.

С възхита гледах как обичаш ти,

как в стихове превръщаш

най-самотните сълзи горещи.

Прелиствах и пребоядисвах моите стени,

но те оставаха все толкоз мразовито сиви

и ме топлиха единствено словата ти,

макар и не за мен,

макар и истинно горчиви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...