Разпръснах се на сто частици малки,
в една – сърце, душата в друга, жалко.
И сякаш по вселенските закони,
кроени от години милиони,
разкъсах се, но всичко ли ще свърши,
или това е взрив, създал началото?
Тъй както светлината спуска пръски,
така и аз във почвата съм ралото.
И нека се роди неповторимото,
греховното, възвишеното, силното.
Тогава всяка жива част от тленното,
ще дойде в свойто място, съкровеното!