12 sept 2019, 22:52  

Разпръснах се на сто частици малки 

  Poesía
342 2 6

Разпръснах се на сто частици малки,

в една – сърце, душата в друга, жалко.

И сякаш по вселенските закони,

кроени от години милиони,

разкъсах се, но всичко ли ще свърши,

или това е взрив, създал началото?

 

Тъй както светлината спуска пръски,

така и аз във почвата съм ралото.

И нека се роди неповторимото,

греховното, възвишеното, силното.

Тогава всяка жива част от тленното,

ще дойде в свойто място, съкровеното!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??