Sep 12, 2019, 10:52 PM  

Разпръснах се на сто частици малки 

  Poetry
341 2 6

Разпръснах се на сто частици малки,

в една – сърце, душата в друга, жалко.

И сякаш по вселенските закони,

кроени от години милиони,

разкъсах се, но всичко ли ще свърши,

или това е взрив, създал началото?

 

Тъй както светлината спуска пръски,

така и аз във почвата съм ралото.

И нека се роди неповторимото,

греховното, възвишеното, силното.

Тогава всяка жива част от тленното,

ще дойде в свойто място, съкровеното!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??