17 jun 2008, 5:53

Разкъсана 

  Poesía » De amor
904 0 4
Разкъсана душата ми се скита
и няма никъде за нея дом.
Студено е и птиците отлитат,
но тя не плаче - няма и защо...
От раните и (вече не болят)
отдавна всяка капка кръв изтече.
Виновна е, че тоновете скръб
събираше и само си мълчеше.
Разнищена душата ми седи
самотна, като скитница във парка
и никой няма да я приюти -
за всички тя е просто жалка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??