Jun 17, 2008, 5:53 AM

Разкъсана 

  Poetry » Love
905 0 4
Разкъсана душата ми се скита
и няма никъде за нея дом.
Студено е и птиците отлитат,
но тя не плаче - няма и защо...
От раните и (вече не болят)
отдавна всяка капка кръв изтече.
Виновна е, че тоновете скръб
събираше и само си мълчеше.
Разнищена душата ми седи
самотна, като скитница във парка
и никой няма да я приюти -
за всички тя е просто жалка. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Random works
: ??:??