viliana_popova (something else) viliana_popova (something else)
145
24 abr 2008, 12:41

Разкъсани тайни...

  Poesía » Otra
703 0 5

 

Не искам вече душата си

да раздавам безспирно докрай,

да вярвам на всеки, че има го

онзи вълшебния, красивия рай.

Не искам да изливам тъгата си

пред хора, които след ден

ще разкъсват без жалост тайните,

които дълго крила съм в мен...

Не искам да имам надеждите,

че във всяко зло има добро.

Ще изгоня от сърцето копнежите,

ще се правя, че все ми е едно...

Не искам да бъда затворена

в собствения си затвор,

но как да отворя душата си, като

 мрак има, вместо светъл простор...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© something else Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Ако душата ти блести от светлина, то и твоят ден ще грее!С пожелание!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Хубаво си описала едно душевно състояние, което за щастие е временно.
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Не гони копнежите...те са простор и светлина...
    с обич, Вилияна. Прекрасен стих.
  • face04 (Таня Кирилова)
    face04 (Таня Кирилова)
    Хубав стих търсещ съприкосновение!Прегръдка за теб!
  • едимах
    едимах
    време е за преосмисляне,
    затвореният кръг се пречупва
    понякога от стихията на страстта !
    поздрав !

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0