viliana_popova (something else) viliana_popova (something else)
145
24 abr 2008, 12:41

Разкъсани тайни...

  Poesía » Otra
700 0 5

 

Не искам вече душата си

да раздавам безспирно докрай,

да вярвам на всеки, че има го

онзи вълшебния, красивия рай.

Не искам да изливам тъгата си

пред хора, които след ден

ще разкъсват без жалост тайните,

които дълго крила съм в мен...

Не искам да имам надеждите,

че във всяко зло има добро.

Ще изгоня от сърцето копнежите,

ще се правя, че все ми е едно...

Не искам да бъда затворена

в собствения си затвор,

но как да отворя душата си, като

 мрак има, вместо светъл простор...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© something else Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Ако душата ти блести от светлина, то и твоят ден ще грее!С пожелание!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Хубаво си описала едно душевно състояние, което за щастие е временно.
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Не гони копнежите...те са простор и светлина...
    с обич, Вилияна. Прекрасен стих.
  • face04 (Таня Кирилова)
    face04 (Таня Кирилова)
    Хубав стих търсещ съприкосновение!Прегръдка за теб!
  • едимах
    едимах
    време е за преосмисляне,
    затвореният кръг се пречупва
    понякога от стихията на страстта !
    поздрав !

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0