24 апр. 2008 г., 12:41

Разкъсани тайни... 

  Поэзия » Другая
5.0 / 6
589 0 5
Не искам вече душата си
да раздавам безспирно докрай,
да вярвам на всеки, че има го
онзи вълшебния, красивия рай.
Не искам да изливам тъгата си
пред хора, които след ден
ще разкъсват без жалост тайните,
които дълго крила съм в мен...
Не искам да имам надеждите,
че във всяко зло има добро.
Ще изгоня от сърцето копнежите,
ще се правя, че все ми е едно... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© something else Все права защищены

Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »