24 апр. 2008 г., 12:41

Разкъсани тайни...

699 0 5

 

Не искам вече душата си

да раздавам безспирно докрай,

да вярвам на всеки, че има го

онзи вълшебния, красивия рай.

Не искам да изливам тъгата си

пред хора, които след ден

ще разкъсват без жалост тайните,

които дълго крила съм в мен...

Не искам да имам надеждите,

че във всяко зло има добро.

Ще изгоня от сърцето копнежите,

ще се правя, че все ми е едно...

Не искам да бъда затворена

в собствения си затвор,

но как да отворя душата си, като

 мрак има, вместо светъл простор...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© something else Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако душата ти блести от светлина, то и твоят ден ще грее!С пожелание!
  • Хубаво си описала едно душевно състояние, което за щастие е временно.
  • Не гони копнежите...те са простор и светлина...
    с обич, Вилияна. Прекрасен стих.
  • Хубав стих търсещ съприкосновение!Прегръдка за теб!
  • време е за преосмисляне,
    затвореният кръг се пречупва
    понякога от стихията на страстта !
    поздрав !

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...