24 апр. 2008 г., 12:41

Разкъсани тайни...

702 0 5

 

Не искам вече душата си

да раздавам безспирно докрай,

да вярвам на всеки, че има го

онзи вълшебния, красивия рай.

Не искам да изливам тъгата си

пред хора, които след ден

ще разкъсват без жалост тайните,

които дълго крила съм в мен...

Не искам да имам надеждите,

че във всяко зло има добро.

Ще изгоня от сърцето копнежите,

ще се правя, че все ми е едно...

Не искам да бъда затворена

в собствения си затвор,

но как да отворя душата си, като

 мрак има, вместо светъл простор...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© something else Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако душата ти блести от светлина, то и твоят ден ще грее!С пожелание!
  • Хубаво си описала едно душевно състояние, което за щастие е временно.
  • Не гони копнежите...те са простор и светлина...
    с обич, Вилияна. Прекрасен стих.
  • Хубав стих търсещ съприкосновение!Прегръдка за теб!
  • време е за преосмисляне,
    затвореният кръг се пречупва
    понякога от стихията на страстта !
    поздрав !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...