viliana_popova (something else)
145 1018
Apr 24, 2008, 12:41 PM

Разкъсани тайни... 

  Poetry » Other
533 0 5

 

Не искам вече душата си

да раздавам безспирно докрай,

да вярвам на всеки, че има го

онзи вълшебния, красивия рай.

Не искам да изливам тъгата си

пред хора, които след ден

ще разкъсват без жалост тайните,

които дълго крила съм в мен...

Не искам да имам надеждите,

че във всяко зло има добро.

Ще изгоня от сърцето копнежите,

ще се правя, че все ми е едно...

Не искам да бъда затворена

в собствения си затвор,

но как да отворя душата си, като

 мрак има, вместо светъл простор...

 

© something else All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ако душата ти блести от светлина, то и твоят ден ще грее!С пожелание!
  • Хубаво си описала едно душевно състояние, което за щастие е временно.
  • Не гони копнежите...те са простор и светлина...
    с обич, Вилияна. Прекрасен стих.
  • Хубав стих търсещ съприкосновение!Прегръдка за теб!
  • време е за преосмисляне,
    затвореният кръг се пречупва
    понякога от стихията на страстта !
    поздрав !
Random works
: ??:??