viliana_popova (something else)
145 1018
24.04.2008 г., 12:41 ч.

Разкъсани тайни... 

  Поезия » Друга
532 0 5

 

Не искам вече душата си

да раздавам безспирно докрай,

да вярвам на всеки, че има го

онзи вълшебния, красивия рай.

Не искам да изливам тъгата си

пред хора, които след ден

ще разкъсват без жалост тайните,

които дълго крила съм в мен...

Не искам да имам надеждите,

че във всяко зло има добро.

Ще изгоня от сърцето копнежите,

ще се правя, че все ми е едно...

Не искам да бъда затворена

в собствения си затвор,

но как да отворя душата си, като

 мрак има, вместо светъл простор...

 

© something else Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако душата ти блести от светлина, то и твоят ден ще грее!С пожелание!
  • Хубаво си описала едно душевно състояние, което за щастие е временно.
  • Не гони копнежите...те са простор и светлина...
    с обич, Вилияна. Прекрасен стих.
  • Хубав стих търсещ съприкосновение!Прегръдка за теб!
  • време е за преосмисляне,
    затвореният кръг се пречупва
    понякога от стихията на страстта !
    поздрав !
Предложения
: ??:??