Разкъсване на сребърната паяжина
Усещам фалша – рано или късно,
когато почне да струи умора
и в задушаващата ѝ прегръдка
с теб – постепенно – спрем да си говорим,
и все по-често почна да излизам –
дали за хляб, или за нещо дребно –
и изтънее сребърната риза
на паячето в тихата ми дневна.
Дордето здрачът още е копринен,
е точно времето да си отидеш –
ако със теб един към друг изстинем,
не искам да го мисля, нито видя.
Не мога вечно да те боледувам,
и т ихото да ме притиска в мрака.
Понякога и болката си струва...
ако умееш дълго да очакаш.
Но не и ако всичко се диктува
от кризата на средната ни възраст
Не става в любовта да се преструваш
единствено от страх да не замръзнеш.
Защото мога фалша да усетя,
а паяжината – да я разкъсам.
Все някога на изток ще просветне.
И моля се – дано не бъде късно.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Влади.
-
Прекрасна поезия ни поднасяш отново, Валя! Като балсам душата ми поема всеки твой стих.
Силни аплодисменти! -
Гавраиле, знам ли, но тогава май сме най-трезви, най-можеши и най-искащи. И най-уязвими.
Таня, Светулче, Роби, Кери, Вики, Мария, Райне, Георги и всички, които надникнахте - благодаря ви -
Валя,тази средна възраст, дали ние не я натоварваме с нашите си неумения понякога да не се справяме добре в живота.
-
Аплодирам !
-
Хубави стихове създаваш, Валя, силни!
-
"...Защото мога фалша да усетя,
а паяжината – да я разкъсам.
Все някога на изток ще просветне.
И моля се – дано не бъде късно..."
Дано!...
Отново докосващ стих, Валя!...
Почитания!... -
Много!
-
Хареса ми много!
-
Уникална си с това светоусещане и с таланта си, Вал! Благодаря ти за прекрасната Поезия!
-
"Не става в любовта да се преструваш
единствено от страх да не замръзнеш. "
Уникално истинска поезия.... -
Хареса ми...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
