7.09.2018 г., 3:32 ч.

Разкъсване на сребърната паяжина 

  Поезия » Любовна
539 12 11
Усещам фалша – рано или късно,
когато почне да струи умора
и в задушаващата ѝ прегръдка
с теб – постепенно – спрем да си говорим,
и все по-често почна да излизам –
дали за хляб, или за нещо дребно –
и изтънее сребърната риза
на паячето в тихата ми дневна.
Дордето здрачът още е копринен,
е точно времето да си отидеш –
ако със теб един към друг изстинем,
не искам да го мисля, нито видя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??