22 sept 2005, 16:07

Разкъсваш...

  Poesía
1.1K 0 0
Разкъсваш душата ми с ръцете си силни.
Разкъсваш, разкъсваш без жал,
без да трепне мускулче по лицето ти,
без да търкулнеш сълза по бузата си
и да я загубиш в едва наболата брада.
Разкъсваш душата ми, хвърляш я назад
и дори не поглеждаш след теб.
А тя е там, лежи в локва кал
и още наивно те обича.
А в три през нощта ти идваш отново,
но този път с нежност и доброта.
Душата моя от калта изваждаш,
грижовно у дома си ще я прибереш.
А там ще я зашиеш бавно,
парчетата разкъсани ще подредиш,
ще й напълниш ваната,
шампанско ще налееш,
целувка след целувка ще я прелъстиш.
Но само не забравяй, че душата има памет!
Ръцете силни помни и локвата кал!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...