Разкъсваш душата ми с ръцете си силни.
Разкъсваш, разкъсваш без жал,
без да трепне мускулче по лицето ти,
без да търкулнеш сълза по бузата си
и да я загубиш в едва наболата брада.
Разкъсваш душата ми, хвърляш я назад
и дори не поглеждаш след теб.
А тя е там, лежи в локва кал
и още наивно те обича.
А в три през нощта ти идваш отново,
но този път с нежност и доброта.
Душата моя от калта изваждаш, ...