14 dic 2021, 17:39  

Различен свят

  Poesía
813 3 7

Очи затварям. Влизам в онзи свят,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
че с жребия си, всеки е богат. 

 

Напред пристъпвам. Виждам светлина.
Посреща ме с прегръдка  пустотата.
На слънцето, изгарящото злато
стопява всяка мисъл за вина. 

 

Потъвам бавно. Води ме искра
към бездната на вечното начало.
Край мен блести ефирът в нежно бяло
и вливам се в магическа гора. 

 

Изскубвам  трън. С ръцете си издрани
превързвам крехко, счупено крило.
Способни сме, навярно, на добро,
дори когато целите сме в рани. 

 

Вървя по път. Изпълва ме надежда,
че някъде е жива красотата.
Докосвам с обич тварите, цветята
и вярвам, към върха, че ме извежда. 

 

Очи отварям. Всичко пак е сиво.
Добре, че съхранявам цветовете,
пътеката и птиците, в сърцето,
за да успявам просто да съм жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...