Различен свят
Очи затварям. Влизам в онзи свят,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
че с жребия си, всеки е богат.
Напред пристъпвам. Виждам светлина.
Посреща ме с прегръдка пустотата.
На слънцето, изгарящото злато
стопява всяка мисъл за вина.
Потъвам бавно. Води ме искра
към бездната на вечното начало.
Край мен блести ефирът в нежно бяло
и вливам се в магическа гора.
Изскубвам трън. С ръцете си издрани
превързвам крехко, счупено крило.
Способни сме, навярно, на добро,
дори когато целите сме в рани.
Вървя по път. Изпълва ме надежда,
че някъде е жива красотата.
Докосвам с обич тварите, цветята
и вярвам, към върха, че ме извежда.
Очи отварям. Всичко пак е сиво.
Добре, че съхранявам цветовете,
пътеката и птиците, в сърцето,
за да успявам просто да съм жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
