Очи затварям. Влизам в онзи свят,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
че с жребия си, всеки е богат.
Напред пристъпвам. Виждам светлина.
Посреща ме с прегръдка пустотата.
На слънцето, изгарящото злато
стопява всяка мисъл за вина.
Потъвам бавно. Води ме искра
към бездната на вечното начало.
Край мен блести ефирът в нежно бяло
и вливам се в магическа гора. ...