25 feb 2012, 1:51

Различна

  Poesía
1K 1 8

 

В пространството на пролети и есени

и двадесетсезонни сериали

живее тя – във крехко равновесие

със твърде неизбежните баналности.

 

Тя също гледа вечер телевизия,

а във неделя си лакира ноктите.

Но в лака сипва малко от магията,

която крие вътре зад окото си.

 

Усмихва се със устните си, тънките,

и сякаш нищо пак не се е случило,

но тайничко си пренарежда брънките

на тромавото ДНК на скуката.

 

От четири посоки, тя е петата.

И ако в Менделеевата таблица

са сто и осемнайсет елементите,

то значи тя е сто и деветнайстият.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Надя... Какво мога да отвърна на такива думи? Благодаря ти! За мен е чест и радост, че си тук.
  • Прочетох го отдавна. Но с твоите неща винаги си давам време за да отлежат в съзнанието ми. Стихотворенията ти са вид духовна храна. Която като всяка храна е необходима само на гладните за нея. А аз се радвам, че съм сред тях и винаги се чувствам с нещо по-обогатена след като посетя страничката ти.
  • ((( Розита, просълзи ме )))
  • Макар и да живее във пространството,
    което всички кротко обитаваме,
    той вижда на еднаквото нюансите
    и цял един различен свят създава,

    във който залюлява се вселената,
    побрана в шепа нежност и с ликуване
    се раждат светли улици, заченати
    от влюбен залив или пълнолуние.

    Навярно междузвездните мълчания
    до синьо са пронизали душата му...
    И всеки неин шепот е с ухание
    на нежност на ръба на необятното.

    Хубав ден, Вал!
    И весел празник
  • Прекрасна различност!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...