25 февр. 2012 г., 01:51

Различна

1K 1 8

 

В пространството на пролети и есени

и двадесетсезонни сериали

живее тя – във крехко равновесие

със твърде неизбежните баналности.

 

Тя също гледа вечер телевизия,

а във неделя си лакира ноктите.

Но в лака сипва малко от магията,

която крие вътре зад окото си.

 

Усмихва се със устните си, тънките,

и сякаш нищо пак не се е случило,

но тайничко си пренарежда брънките

на тромавото ДНК на скуката.

 

От четири посоки, тя е петата.

И ако в Менделеевата таблица

са сто и осемнайсет елементите,

то значи тя е сто и деветнайстият.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Надя... Какво мога да отвърна на такива думи? Благодаря ти! За мен е чест и радост, че си тук.
  • Прочетох го отдавна. Но с твоите неща винаги си давам време за да отлежат в съзнанието ми. Стихотворенията ти са вид духовна храна. Която като всяка храна е необходима само на гладните за нея. А аз се радвам, че съм сред тях и винаги се чувствам с нещо по-обогатена след като посетя страничката ти.
  • ((( Розита, просълзи ме )))
  • Макар и да живее във пространството,
    което всички кротко обитаваме,
    той вижда на еднаквото нюансите
    и цял един различен свят създава,

    във който залюлява се вселената,
    побрана в шепа нежност и с ликуване
    се раждат светли улици, заченати
    от влюбен залив или пълнолуние.

    Навярно междузвездните мълчания
    до синьо са пронизали душата му...
    И всеки неин шепот е с ухание
    на нежност на ръба на необятното.

    Хубав ден, Вал!
    И весел празник
  • Прекрасна различност!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...