25.02.2012 г., 1:51

Различна

1K 1 8

 

В пространството на пролети и есени

и двадесетсезонни сериали

живее тя – във крехко равновесие

със твърде неизбежните баналности.

 

Тя също гледа вечер телевизия,

а във неделя си лакира ноктите.

Но в лака сипва малко от магията,

която крие вътре зад окото си.

 

Усмихва се със устните си, тънките,

и сякаш нищо пак не се е случило,

но тайничко си пренарежда брънките

на тромавото ДНК на скуката.

 

От четири посоки, тя е петата.

И ако в Менделеевата таблица

са сто и осемнайсет елементите,

то значи тя е сто и деветнайстият.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надя... Какво мога да отвърна на такива думи? Благодаря ти! За мен е чест и радост, че си тук.
  • Прочетох го отдавна. Но с твоите неща винаги си давам време за да отлежат в съзнанието ми. Стихотворенията ти са вид духовна храна. Която като всяка храна е необходима само на гладните за нея. А аз се радвам, че съм сред тях и винаги се чувствам с нещо по-обогатена след като посетя страничката ти.
  • ((( Розита, просълзи ме )))
  • Макар и да живее във пространството,
    което всички кротко обитаваме,
    той вижда на еднаквото нюансите
    и цял един различен свят създава,

    във който залюлява се вселената,
    побрана в шепа нежност и с ликуване
    се раждат светли улици, заченати
    от влюбен залив или пълнолуние.

    Навярно междузвездните мълчания
    до синьо са пронизали душата му...
    И всеки неин шепот е с ухание
    на нежност на ръба на необятното.

    Хубав ден, Вал!
    И весел празник
  • Прекрасна различност!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....