25.02.2012 г., 1:51

Различна

1K 1 8

 

В пространството на пролети и есени

и двадесетсезонни сериали

живее тя – във крехко равновесие

със твърде неизбежните баналности.

 

Тя също гледа вечер телевизия,

а във неделя си лакира ноктите.

Но в лака сипва малко от магията,

която крие вътре зад окото си.

 

Усмихва се със устните си, тънките,

и сякаш нищо пак не се е случило,

но тайничко си пренарежда брънките

на тромавото ДНК на скуката.

 

От четири посоки, тя е петата.

И ако в Менделеевата таблица

са сто и осемнайсет елементите,

то значи тя е сто и деветнайстият.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надя... Какво мога да отвърна на такива думи? Благодаря ти! За мен е чест и радост, че си тук.
  • Прочетох го отдавна. Но с твоите неща винаги си давам време за да отлежат в съзнанието ми. Стихотворенията ти са вид духовна храна. Която като всяка храна е необходима само на гладните за нея. А аз се радвам, че съм сред тях и винаги се чувствам с нещо по-обогатена след като посетя страничката ти.
  • ((( Розита, просълзи ме )))
  • Макар и да живее във пространството,
    което всички кротко обитаваме,
    той вижда на еднаквото нюансите
    и цял един различен свят създава,

    във който залюлява се вселената,
    побрана в шепа нежност и с ликуване
    се раждат светли улици, заченати
    от влюбен залив или пълнолуние.

    Навярно междузвездните мълчания
    до синьо са пронизали душата му...
    И всеки неин шепот е с ухание
    на нежност на ръба на необятното.

    Хубав ден, Вал!
    И весел празник
  • Прекрасна различност!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...