22 abr 2016, 8:27

Различна

  Poesía
501 1 0

Само това не ми предлагай,

да се слея с тълпата.

За чаша уиски в сепаре

на дявола да си продам душата.

Да бъда нечия играчка,

забавление за черни дни.

От фалша бягам надалече,

тълпата нека като стадо си върви..

Да бъда сянка на страхливци,

объркани в своя свят.

От такива вече се душата ми

насити - не могат с нищо

да те впечатлят..

Да бъда цвете в саксия-

просто красива опаковка.

Когато суетата сритвала съм я сама

с мойта мъничка пантофка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...