Различна
От другите си толкова различна -
нежна, люшкаща, добра,
на теменужка дъхава приличаш,
поникваща в моята душа.
Какъв ли вятър те довя
в прегорялото ми водолейско лято,
със старите клюмнали цветя
сред разпилени струйки на водата.
Няма да те късам,
никога, за нищо -
в съня ми късен
си светулчица лъчиста ...
Ще те загърна с топли длани,
с любовта да бъдеш идентична
и в моята вехнеща поляна
ще останеш единствена, различна ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
