От другите си толкова различна -
нежна, люшкаща, добра,
на теменужка дъхава приличаш,
поникваща в моята душа.

Какъв ли вятър те довя
в прегорялото ми водолейско лято,
със старите клюмнали цветя
сред разпилени струйки на водата.

Няма да те късам,
никога, за нищо -
в съня ми късен
си светулчица лъчиста ...

Ще те загърна с топли длани,
с любовта да бъдеш идентична
и в моята вехнеща поляна
ще останеш единствена, различна ...