Jun 30, 2020, 10:59 PM

Различна

  Poetry
634 0 1

 

От другите си толкова различна -
нежна, люшкаща, добра,
на теменужка дъхава приличаш,
поникваща в моята душа.

 

Какъв ли вятър те довя
в прегорялото ми водолейско лято,
със старите клюмнали цветя
сред разпилени струйки на водата.

 

Няма да те късам,
никога, за нищо -
в съня ми късен
си светулчица лъчиста ...

 

Ще те загърна с топли длани,
с любовта да бъдеш идентична
и в моята вехнеща поляна
ще останеш единствена, различна ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...