30.06.2020 г., 22:59 ч.

Различна 

  Поезия
477 0 1

 

От другите си толкова различна -
нежна, люшкаща, добра,
на теменужка дъхава приличаш,
поникваща в моята душа.

 

Какъв ли вятър те довя
в прегорялото ми водолейско лято,
със старите клюмнали цветя
сред разпилени струйки на водата.

 

Няма да те късам,
никога, за нищо -
в съня ми късен
си светулчица лъчиста ...

 

Ще те загърна с топли длани,
с любовта да бъдеш идентична
и в моята вехнеща поляна
ще останеш единствена, различна ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??