7 ago 2011, 11:22

Различна луна 

  Poesía » De amor
747 0 15

Всяка нощ луната е различна,

сякаш има разум и душа –

огнена, когато ме обичаш,

тъжна – ако плача сам сама.

 

Наранена ли съм, боледува

и се скрива в креп от тъмнина.

В мъката ми като лодка плува

в облачната нощна тишина.

 

Може би, защото ме обича

с теб денува, слънчева сестра,

вечер във съня ми коленичи –

бил ли си ми верен, шушне тя.

 

Знам, от обич може да прегази

тази лунна жрица светове.

Щом реши сама да ме опази

тъмнината в шепи ще сбере

 

и отново с мене ще танцува,

ще ме търси с твоите очи.

С устните ти пак ще ме целува –

лунен страж над любовта ни бди.

 

 

 

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??