Различна луна
Всяка нощ луната е различна,
сякаш има разум и душа –
огнена, когато ме обичаш,
тъжна – ако плача сам сама.
Наранена ли съм, боледува
и се скрива в креп от тъмнина.
В мъката ми като лодка плува
в облачната нощна тишина.
Може би, защото ме обича
с теб денува, слънчева сестра,
вечер във съня ми коленичи –
бил ли си ми верен, шушне тя.
Знам, от обич може да прегази
тази лунна жрица светове.
Щом реши сама да ме опази
тъмнината в шепи ще сбере
и отново с мене ще танцува,
ще ме търси с твоите очи.
С устните ти пак ще ме целува –
лунен страж над любовта ни бди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
