Всяка нощ луната е различна,
сякаш има разум и душа –
огнена, когато ме обичаш,
тъжна – ако плача сам сама.
Наранена ли съм, боледува
и се скрива в креп от тъмнина.
В мъката ми като лодка плува
в облачната нощна тишина.
Може би, защото ме обича
с теб денува, слънчева сестра,
вечер във съня ми коленичи –
бил ли си ми верен, шушне тя. ...