Различна приказка за вероятни сходства
разправят и през рамо плюят разказвачите.
Приседнали край лагерния огън на косачите
събираме искри – да търсим разни сродства
докато се вслушваме в словата на палачите.
Високо вдигнатите ни глави глаголът-сабя,
знаем, няма да пожали. Мълчаната вода
бълбука в храстите и в дън-земя пропада,
съвсем като страстта, в едно с гнева, там, в ада…
Тогава яхва белия овен късмета на скръбта
и грейва слънцето на новия ни стар момент,
а черният се впива в соковете на пръстта.