8 may 2009, 0:06
Искрено
Като лудост ще вляза в душата ти,
ще разпъвам на всички страни,
ще повярваш, че аз съм съдбата ти
и ще кажеш: "При мен остани"
После може да бъде различно –
непозната да видиш във мен.
Аз не знам докога ще обичам
и не искам да падаш в мой плен.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
а в изречението, което цитирах, как е според смисъла на изказа?
(ако следвам твоята логика, следва, че не се заричаш до последна степен, а до някакъв конкретен край
или нещо не разбирам?) -
Здравей, Герда!
"до край" и "докрай"
"До край" означава до края на нещо /в случая - живота/. Последвалото "дори и след ТОВА" потвърждава, че става дума за "край" като съществително име.
А предлозите се пишат отделно от съществителните.
"Докрай" означава до последна степен. И е наречие. "Докрай отдаен на работата си".
Употребата на единия или на другия вариант зависи от конкретния случай и от замисъла на автора.
-
voda (Елица Ангелова) 8-05-2009г. 15:04
Здравей, Аластор! Имам стихове, в които се заричам в обич до край, дори и 'след това'.
"до край" e докрай (две в едно)
Вода, поздрави!!!
-
Развесели ме и ме замисли. Поздрав, Ели!!
-
Благодаря, Сашо.
Приятен ден!
-
Хубава вечер и лека нощ ти пожелавам Ели!
-
И съм откровена, Мария. От глупост ли, от мъдрост ли, казвам и това, което знам, че ще предизвика отпор.
Благодаря, че ме разбираш.
Там скоро ще съмне.
Затова - Добро утро! И красив ден! -
Преди да прочета всички коментари ще отбележа следното:
СИЛНА СИ И РАЗЛИЧНА СИ
Желая ти здраве и любов, Ели -
Напоследък май - и тревога, Ваня...
Добра среща!
----
Здравей, Димитър! -
!!!
-
Стиховете ти са удоволствие!Бъди!
-
Дано да е така, Светла.
И добри идеи да внушава...
Лека нощ!
-
Благодаря, Явор.
Най-хубавото име - за мъж!
----
Не се увличай, Сашо.
Казах ти веднъж: това е само поезия... -
Такава си,
такава те харесвам,
възможно е от жажда да умра,
но ако сърцето ти реши
налей ми колкото поискаш
от извора на твоята жива вода!
Поздрави Ели! -
Обичай днес! Не мисли колко ще трае обичта...
-
Елмира и Ласка, радвам се, че сте тук.
Усмивки - за приятна вечер и влюбени сънища!
.....
Насрещен вятър
нека да ме брули.
Да разпилявам страсти и мечти.
За мене
любовта е просто лудост.
Това съм аз.
Такава ме вземи! -
да - само То знае
-
Трогната съм от споделеното, Светлана. От това, че признаваш лудостта, светкавицата в любовта. Разликата е в едно - ти вярваш, че тази лудост може да се поддържа. А аз мислех, че е миг.
Благодаря ти. Ще се опитам да повярвам . И дано.
Наблюденията ми обаче, романите, филмите, дори и медицината , внушават, че това преминава.
Ще споделя нещо, което отдавна прочетох в едно списание за семейството.
Българска девойка обиква циганин. Близките й са против тази връзка.
Тя се допитва до специалисти. Отговорът е:" ИЗЖИВЕЙ" тази любов, но не се жени. Всичко това един ден ще премине и ти сама щре се разочароваш. Защото сте от различни светове." Запомних го, защото ме порази.
Не оспорвам ,мила. Само си мисля, че може би е до човек, до психика, до темперамент...
Щастливци са, които могат да запазят лудост и тръпка цял живот. Богоизбрани са...
Благодаря. Искрено и от сърце! -
Със Светлана съм. Толкова от мен по въпроса за лудостта и лекомислието.
Преди няколко дни ти бях писала коментар, че имаш и по-силни неща. Радвам се, че тогава не се засегна, защото всички знаем, че творецът има и върхове, и спадове.
Честно казано, днешният ти стих ми хареса повече от предишния, който бях коментирала. Определено е мелодичен, лесно се чете. Има хубави попадения.
Поздравявам те, Елица! -
Според мен Нели, лудостта се проявява в онзи етап на любовта, който
се нарича "влюбеност". След това уляга една зряла, успокоена, осъзната любов, която се проявява в обич, привързаност, приятелство
чувство за дълг, благодарност.... едно Небе от човешки добродетели.
Но - лудостта я няма. А тя е светкавицата на любовта.
Хванах се за този твой коментар, Елица. Този стих става и за мен, за моята възраст. Това, че кожата се сбръчква, не означава, че душата ти е стара. И няма такова нещо като "любовта преминава в уважение", поне не и на петдесет. Любовта винаги е огън и страст. Всеки иска да е обичан, независимо на колко е години. Остане ли само уважението, това вече не е любов, а нея има ли я и на петдесет, се чувстваш като на двайсет. А когато си желана, просто...летиш. Пиша го за да ви кажа на по-младите, имате още много време за лудост, просто я поддържайте жива!!! Като стана на седемдесет, ще ви споделя дали все още...съм луда. Осъзната любов, абе ти не го ли подлудяваш всеки път с поглед, пиши го бегал. Карайте на неосъзната, по-хубава е!!! Повече светкавици ти пожелавам, за да ти осветяват лудите нощи!!! -
Вашите коментари, Надя, Мартина и Валка, подкрепят и доизясняват идеята на стиха ми.
Трогната съм и благидаря!
Усмивки - за красива вечер! -
Ели, пак си хубава и бяла и летиш...
Прегръдки! -
Любовта е разкъсване и себеотдаване! Поздравления за прекрасния стих!
-
Здравей, Аластор! Имам стихове, в които се заричам в обич до край, дори и 'след това'. Да, душата ми е възел от противоречия...
Изразът "Аз не знам докога..." не захвърля маргаритки.
Той само потвърждава отново идеята, че имаме като реалност единствено МИГА. А "утре" е една неизвестност.
----
Според мен Нели, лудостта се проявява в онзи етап на любовта, който
се нарича "влюбеност". След това уляга една зряла, успокоена, осъзната любов, която се проявява в обич, привързаност, приятелство
благодарност.... едно Небе от човешки добродетели и благородни чувства.
Но - лудостта я няма. А тя е светкавицата на любовта.
Благодаря, че ми даде възможност да кажа това.
----
Да, Петя. Една любов може да те спаси от безнадеждност и да те върне към живот. И само който е обичал, го знае.
----
Красив жест, Влади! Най-подходящата песен! Безкрайна благодарност!
----
Радвам се на присъствието ви, Светлана, Стефан, Мариела, Безкомпромисен,Майора, Валентина, Яна и Маги. И аз чета с възхита вашите стихове.
----
Сега тук е ранно утро, приятели. Събудих се с мисъл за вас.
Благодаря ви - от цялото си лудо сърце!
-
За теб, Ели! За всичко, с което ни даряваш!
http://www.vbox7.com/play:b583e398 -
сърцето знае...с обич, мила Елица.
-
!!!
-
поздравявам те, прекрасно е!
-
Прекрасен стих, мойте поздравления за него!
Ники -
Като лудост
ще вляза
в душата ти.
Ще разпъвам на всички страни.
Ще повярваш,
че аз съм съдбата ти.
И ще кажеш:
-Ела. Остани.
Наистина си лудост!
Харесвам!!! -
Хубав стих! Поздрав!!!
-
Обичта изцелява живота...Хубав стих!
-
Лудостта е необходимост за тези, които обичат...
Не зная колко е часът при теб, но добро утро!
-
Супер си!!!
-
Доста лекомислено ми звучи. Напомня ми момиченце което тича по поляната и бере маргаритки, които после ще захвърли.
Ако позволиш да перефразирам една популярна в BG реклама:
" Не става само със сърце, трябва и акъл".
Сърдечните трепети са докато човек порасне и се научи да обича -
Усмихна ме, Усмивчице!
----
Суперлативите ме притесняват, Петя. Така че нямаш проблем...
----
Внимавай, Сашо, да не умреш от жажда...
----
Анета, в стиха ми "Жена"/публикуван в друг сайт/, имам израза
"огън и нежност в едно". Май някакъв зъл дух ме преследва напоследък.
----
В първия куплет не виждам нежност за "гребване", Бароне. Съжалявам.
А за втория...и ти ли не знаеш докога обичаш, че ти е толкова очакван финалът? Не смятам да го променям...
----
Висока оценка, Цвети. Благодаря!
----
На всички пожелавам красив и влюбен ден.
-
Ехей, Водичке.Спрях да си гребна малко нежност, само дето края на стихото е твърде очакван. Ще намина пак, Поете!
-
!!!
Нежност и сила в едно!
Можеш го!
Поздрави и от мен, Ели!
...и спорен следобед -
Любовта ми към теб
е обсебила моите тяло и мисли,
с нея горя и те търся
и от нея боли.
Чувствам неистово жажда
за твоите ласки и
от погледа изпиващ на твоите очи.
Чувствам, че съдбата си ми ти
и те викам:
- Ела при мен и остани!
Поздрави и усмивки Ели! -
Изчерпиха ми се суперлативите към теб, Ели!!!
-
Прекрасно ... Отново!
-
Нели, тук сега е 14,16 ч. Не се спи, а се работи
- Само така, Веси! Да ги държим на нокти!
- Усмивка и за теб, Таня!
- "Вулканично откровена"! Много точно,Анна. Както винаги, в душата ми гледаш. Благодаря и Лека нощ!
-
Любовта е като лудостта - веднъж тиха, други път огнено-стихийна!... А ти отново си вулканично откровена!
-
хей, момиче, ти не спиш, нещо свежо пак твориш!
-
Само така!
-
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Погледни третия ред.
------
Здравей, Любослава.
Благодаря, че прочете и се замисли.
Аз - също.
Кой не е казал: следвай сърцето си в любовта; сърцето решава,
любовта не пита - идва и си отива неподвластна на разума...
А изразът:
"Аз не знам...знае моето лудо сърце" смути някои...
Благодаря и всичко добро!