8 may 2009, 0:06  

Искрено

2.5K 2 47

Като лудост ще вляза в душата ти,

ще разпъвам на всички страни,

ще повярваш, че аз съм съдбата ти

и ще кажеш: "При мен остани"

 

После може да бъде различно –

непозната да видиш във мен.

Аз не знам докога ще обичам

и не искам да падаш в мой плен.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В отговора съм го казала, Герда - до края на живота си.
    Погледни третия ред.
    ------
    Здравей, Любослава.
    Благодаря, че прочете и се замисли.
    Аз - също.
    Кой не е казал: следвай сърцето си в любовта; сърцето решава,
    любовта не пита - идва и си отива неподвластна на разума...
    А изразът:
    "Аз не знам...знае моето лудо сърце" смути някои...

    Благодаря и всичко добро!
  • а в изречението, което цитирах, как е според смисъла на изказа?
    (ако следвам твоята логика, следва, че не се заричаш до последна степен, а до някакъв конкретен край
    или нещо не разбирам?)
  • Здравей, Герда!
    "до край" и "докрай"
    "До край" означава до края на нещо /в случая - живота/. Последвалото "дори и след ТОВА" потвърждава, че става дума за "край" като съществително име.
    А предлозите се пишат отделно от съществителните.
    "Докрай" означава до последна степен. И е наречие. "Докрай отдаен на работата си".
    Употребата на единия или на другия вариант зависи от конкретния случай и от замисъла на автора.


  • voda (Елица Ангелова) 8-05-2009г. 15:04
    Здравей, Аластор! Имам стихове, в които се заричам в обич до край, дори и 'след това'.

    "до край" e докрай (две в едно)

    Вода, поздрави!!!

  • Развесели ме и ме замисли. Поздрав, Ели!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...