8.05.2009 г., 0:06  

Искрено

2.5K 2 47

Като лудост ще вляза в душата ти,

ще разпъвам на всички страни,

ще повярваш, че аз съм съдбата ти

и ще кажеш: "При мен остани"

 

После може да бъде различно –

непозната да видиш във мен.

Аз не знам докога ще обичам

и не искам да падаш в мой плен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В отговора съм го казала, Герда - до края на живота си.
    Погледни третия ред.
    ------
    Здравей, Любослава.
    Благодаря, че прочете и се замисли.
    Аз - също.
    Кой не е казал: следвай сърцето си в любовта; сърцето решава,
    любовта не пита - идва и си отива неподвластна на разума...
    А изразът:
    "Аз не знам...знае моето лудо сърце" смути някои...

    Благодаря и всичко добро!
  • а в изречението, което цитирах, как е според смисъла на изказа?
    (ако следвам твоята логика, следва, че не се заричаш до последна степен, а до някакъв конкретен край
    или нещо не разбирам?)
  • Здравей, Герда!
    "до край" и "докрай"
    "До край" означава до края на нещо /в случая - живота/. Последвалото "дори и след ТОВА" потвърждава, че става дума за "край" като съществително име.
    А предлозите се пишат отделно от съществителните.
    "Докрай" означава до последна степен. И е наречие. "Докрай отдаен на работата си".
    Употребата на единия или на другия вариант зависи от конкретния случай и от замисъла на автора.


  • voda (Елица Ангелова) 8-05-2009г. 15:04
    Здравей, Аластор! Имам стихове, в които се заричам в обич до край, дори и 'след това'.

    "до край" e докрай (две в едно)

    Вода, поздрави!!!

  • Развесели ме и ме замисли. Поздрав, Ели!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...