8 oct 2007, 10:47

Различни

  Poesía
999 1 8
 

Уви, не ни разбират,

обречени сме на страдание.

Защо не спрат в любовта ни да се взират ,

това е то - човешко отчаяние!


И лицемери, отмъстители,

злосторници, клеветници...

Безброй ненужни поучители,

безброй ненужни никому съветници!


Щом любовта за тях е нищо,

нека тънат в мъка и лъжи.

Това, че с тебе сме различни, знай,

то винаги ще ни крепи.


Но никога не ме предавай

и никога у мен не предизвиквай страх.

И никога за любовта към мен не съжалявай,

не заслужавам аз да страдам зарад тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...