8 oct 2007, 10:47

Различни 

  Poesía
734 1 8
 

Уви, не ни разбират,

обречени сме на страдание.

Защо не спрат в любовта ни да се взират ,

това е то - човешко отчаяние!


И лицемери, отмъстители,

злосторници, клеветници...

Безброй ненужни поучители,

безброй ненужни никому съветници!


Щом любовта за тях е нищо,

нека тънат в мъка и лъжи.

Това, че с тебе сме различни, знай,

то винаги ще ни крепи.


Но никога не ме предавай

и никога у мен не предизвиквай страх.

И никога за любовта към мен не съжалявай,

не заслужавам аз да страдам зарад тях.

© Петя Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??