Oct 8, 2007, 10:47 AM

Различни

  Poetry
1K 1 8
 

Уви, не ни разбират,

обречени сме на страдание.

Защо не спрат в любовта ни да се взират ,

това е то - човешко отчаяние!


И лицемери, отмъстители,

злосторници, клеветници...

Безброй ненужни поучители,

безброй ненужни никому съветници!


Щом любовта за тях е нищо,

нека тънат в мъка и лъжи.

Това, че с тебе сме различни, знай,

то винаги ще ни крепи.


Но никога не ме предавай

и никога у мен не предизвиквай страх.

И никога за любовта към мен не съжалявай,

не заслужавам аз да страдам зарад тях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...