Уви, не ни разбират,
обречени сме на страдание.
Защо не спрат в любовта ни да се взират ,
това е то - човешко отчаяние!
И лицемери, отмъстители,
злосторници, клеветници...
Безброй ненужни поучители,
безброй ненужни никому съветници!
Щом любовта за тях е нищо,
нека тънат в мъка и лъжи.
Това, че с тебе сме различни, знай,
то винаги ще ни крепи.
Но никога не ме предавай
и никога у мен не предизвиквай страх.
И никога за любовта към мен не съжалявай,
не заслужавам аз да страдам зарад тях.
© Петя Боянова Все права защищены