8 окт. 2007 г., 10:47

Различни

1K 1 8
 

Уви, не ни разбират,

обречени сме на страдание.

Защо не спрат в любовта ни да се взират ,

това е то - човешко отчаяние!


И лицемери, отмъстители,

злосторници, клеветници...

Безброй ненужни поучители,

безброй ненужни никому съветници!


Щом любовта за тях е нищо,

нека тънат в мъка и лъжи.

Това, че с тебе сме различни, знай,

то винаги ще ни крепи.


Но никога не ме предавай

и никога у мен не предизвиквай страх.

И никога за любовта към мен не съжалявай,

не заслужавам аз да страдам зарад тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...