8 окт. 2007 г., 10:47

Различни

1K 1 8
 

Уви, не ни разбират,

обречени сме на страдание.

Защо не спрат в любовта ни да се взират ,

това е то - човешко отчаяние!


И лицемери, отмъстители,

злосторници, клеветници...

Безброй ненужни поучители,

безброй ненужни никому съветници!


Щом любовта за тях е нищо,

нека тънат в мъка и лъжи.

Това, че с тебе сме различни, знай,

то винаги ще ни крепи.


Но никога не ме предавай

и никога у мен не предизвиквай страх.

И никога за любовта към мен не съжалявай,

не заслужавам аз да страдам зарад тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...