11 ago 2009, 12:25

Различните

  Poesía » Otra
590 0 4

 

Било отдавна непростимо

да си сред другите различен,

между тебе и звездите

да не признаваш властелин.

 

От древносттта такива хора

били изпращани да служат

тържествено на боговете горе –

Луг, Перун или Один.

 

Сълзи за тях е нямало,

само пропасти и клади,

а жреците в тайна пазели

това за ум ли е награда.

 

Днес постъпват с различните

съвременно и прозаично

под предлог, че, видите ли,

изобщо няма лично!

 

Тъй било е и ще бъде –

човекът е обществено животно.

Не обича той онези

извън стадото работно...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми стихът, поздрави сърдечни!
  • Благодаря, че сте го прочели и за мнението. Аз не редактирам и вероятно затова мога да бъда неразбран за какво от ежедневието ни говоря. Затова ще публикувам един цитат и надявам се всичко да се изясни.


    „...Ибн-Фадлан (арабски писател и пътешественик от началото на Х век) разказва, че когато българите виждали в средата си някой човек, който собено се отличавал от другите по кадърност и ум, казвали, че повече му приличало да служи на Бога и го обесвали на някое дърво...Някакъв странен атавизъм е запазил тоя обичай и досега у нас... н най-новата си история ние унищожаваме или обричаме на отшелничество ония, които се издигат високо над главите ни, защото не можем да понасяме тяхното превъзходство....” „История на българския народ”, Петър Мутафчиев, Издателство на БАН, 1992 г.


  • много хубав стих ! а по отношение на различните - има ги, да ги има - та всеки човек е различна планета, но да не пречат на останалите и да не парадират със своята различност...
  • Не ги обича обществото, но пък на пук на него ги има.. и са по своему щастливи, незасегнати от всеобщата клевета.
    Харесах, поздрави.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...