11 авг. 2009 г., 12:25

Различните

594 0 4

 

Било отдавна непростимо

да си сред другите различен,

между тебе и звездите

да не признаваш властелин.

 

От древносттта такива хора

били изпращани да служат

тържествено на боговете горе –

Луг, Перун или Один.

 

Сълзи за тях е нямало,

само пропасти и клади,

а жреците в тайна пазели

това за ум ли е награда.

 

Днес постъпват с различните

съвременно и прозаично

под предлог, че, видите ли,

изобщо няма лично!

 

Тъй било е и ще бъде –

човекът е обществено животно.

Не обича той онези

извън стадото работно...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми стихът, поздрави сърдечни!
  • Благодаря, че сте го прочели и за мнението. Аз не редактирам и вероятно затова мога да бъда неразбран за какво от ежедневието ни говоря. Затова ще публикувам един цитат и надявам се всичко да се изясни.


    „...Ибн-Фадлан (арабски писател и пътешественик от началото на Х век) разказва, че когато българите виждали в средата си някой човек, който собено се отличавал от другите по кадърност и ум, казвали, че повече му приличало да служи на Бога и го обесвали на някое дърво...Някакъв странен атавизъм е запазил тоя обичай и досега у нас... н най-новата си история ние унищожаваме или обричаме на отшелничество ония, които се издигат високо над главите ни, защото не можем да понасяме тяхното превъзходство....” „История на българския народ”, Петър Мутафчиев, Издателство на БАН, 1992 г.


  • много хубав стих ! а по отношение на различните - има ги, да ги има - та всеки човек е различна планета, но да не пречат на останалите и да не парадират със своята различност...
  • Не ги обича обществото, но пък на пук на него ги има.. и са по своему щастливи, незасегнати от всеобщата клевета.
    Харесах, поздрави.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...