ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
11 авг. 2009 г., 12:25

Различните 

  Поэзия » Другая
440 0 4

 

Било отдавна непростимо

да си сред другите различен,

между тебе и звездите

да не признаваш властелин.

 

От древносттта такива хора

били изпращани да служат

тържествено на боговете горе –

Луг, Перун или Один.

 

Сълзи за тях е нямало,

само пропасти и клади,

а жреците в тайна пазели

това за ум ли е награда.

 

Днес постъпват с различните

съвременно и прозаично

под предлог, че, видите ли,

изобщо няма лично!

 

Тъй било е и ще бъде –

човекът е обществено животно.

Не обича той онези

извън стадото работно...

 

© Вили Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми стихът, поздрави сърдечни!
  • Благодаря, че сте го прочели и за мнението. Аз не редактирам и вероятно затова мога да бъда неразбран за какво от ежедневието ни говоря. Затова ще публикувам един цитат и надявам се всичко да се изясни.


    „...Ибн-Фадлан (арабски писател и пътешественик от началото на Х век) разказва, че когато българите виждали в средата си някой човек, който собено се отличавал от другите по кадърност и ум, казвали, че повече му приличало да служи на Бога и го обесвали на някое дърво...Някакъв странен атавизъм е запазил тоя обичай и досега у нас... н най-новата си история ние унищожаваме или обричаме на отшелничество ония, които се издигат високо над главите ни, защото не можем да понасяме тяхното превъзходство....” „История на българския народ”, Петър Мутафчиев, Издателство на БАН, 1992 г.


  • много хубав стих ! а по отношение на различните - има ги, да ги има - та всеки човек е различна планета, но да не пречат на останалите и да не парадират със своята различност...
  • Не ги обича обществото, но пък на пук на него ги има.. и са по своему щастливи, незасегнати от всеобщата клевета.
    Харесах, поздрави.
Предложения
: ??:??