Aug 11, 2009, 12:25 PM

Различните

  Poetry » Other
593 0 4

 

Било отдавна непростимо

да си сред другите различен,

между тебе и звездите

да не признаваш властелин.

 

От древносттта такива хора

били изпращани да служат

тържествено на боговете горе –

Луг, Перун или Один.

 

Сълзи за тях е нямало,

само пропасти и клади,

а жреците в тайна пазели

това за ум ли е награда.

 

Днес постъпват с различните

съвременно и прозаично

под предлог, че, видите ли,

изобщо няма лично!

 

Тъй било е и ще бъде –

човекът е обществено животно.

Не обича той онези

извън стадото работно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми стихът, поздрави сърдечни!
  • Благодаря, че сте го прочели и за мнението. Аз не редактирам и вероятно затова мога да бъда неразбран за какво от ежедневието ни говоря. Затова ще публикувам един цитат и надявам се всичко да се изясни.


    „...Ибн-Фадлан (арабски писател и пътешественик от началото на Х век) разказва, че когато българите виждали в средата си някой човек, който собено се отличавал от другите по кадърност и ум, казвали, че повече му приличало да служи на Бога и го обесвали на някое дърво...Някакъв странен атавизъм е запазил тоя обичай и досега у нас... н най-новата си история ние унищожаваме или обричаме на отшелничество ония, които се издигат високо над главите ни, защото не можем да понасяме тяхното превъзходство....” „История на българския народ”, Петър Мутафчиев, Издателство на БАН, 1992 г.


  • много хубав стих ! а по отношение на различните - има ги, да ги има - та всеки човек е различна планета, но да не пречат на останалите и да не парадират със своята различност...
  • Не ги обича обществото, но пък на пук на него ги има.. и са по своему щастливи, незасегнати от всеобщата клевета.
    Харесах, поздрави.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...