29 jun 2011, 22:26

Различно мнение

  Poesía » Otra
997 0 11

Не бях послушница покорна –

различно мнение изразих!

Ти ме наказваш със мълчание,

аз пък, ще ти напиша стих!

 

О, зная! Много заслужаваш

и те обичам от сърце,

ала не искам забравяш,

че съм поет, и съм перце

 

отронено от някой гларус,

зареяно сред океан,

че съм самата непокорност,

не винаги съм глас разбран...

 

Не знам, какъв певец е този,

който страхливо си мълчи?

Поет е трудна,тежка орис

и залък, който все горчи.

 

Затуй поетите избрани

са често тъжни и сами,

душите им - кървящи рани,

стихът им – извор на мечти!

 

Ако на песните ми вярваш,

ако се вписвам в твоя ден,

обич и вярност ще получиш –

покорството не е за мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Затуй поетите избрани
    са често тъжни и сами,
    душите им - кървящи рани,
    стихът им – извор на мечти!"

    Много вярно, изпято прекрасно! Поздрав!

  • Прекрасно! Да живеят свободните макар и в оковите на собствената си гордост понякога!

  • Хубаво стихотворение. Поздрави!
  • "Поет е трудна,тежка орис
    и залък, който все горчи."!
    Добре е, че те има - да претворяваш тежката орис в красота!
    Поздрави
  • Много ми хареса! Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...