Не бях послушница покорна –
различно мнение изразих!
Ти ме наказваш със мълчание,
аз пък, ще ти напиша стих!
О, зная! Много заслужаваш
и те обичам от сърце,
ала не искам забравяш,
че съм поет, и съм перце
отронено от някой гларус,
зареяно сред океан,
че съм самата непокорност,
не винаги съм глас разбран...
Не знам, какъв певец е този,
който страхливо си мълчи?
Поет е трудна,тежка орис
и залък, който все горчи.
Затуй поетите избрани
са често тъжни и сами,
душите им - кървящи рани,
стихът им – извор на мечти!
Ако на песните ми вярваш,
ако се вписвам в твоя ден,
обич и вярност ще получиш –
покорството не е за мен!
© Ваня Иванова Все права защищены
са често тъжни и сами,
душите им - кървящи рани,
стихът им – извор на мечти!"
Много вярно, изпято прекрасно! Поздрав!