11 dic 2015, 20:46  

Разлистено дърво 

  Poesía » Otra
494 0 10

Дни... само няколко от многото
изпълниха ни с цялостност една.
Сближили ни годините, пресякохме
невидима за другите черта.

Нарича се доверие. Отдаденост.
Приятелства дарени ни от Бог.
Какво че сме различни, щом оставаме
разлистено и в зимата дърво.

И всеки клон значим е. Уникален.
Венец изплетен с цел една. Добро.
Та слънцето, през облаци да гали
с живителност изпълнено стъбло.

Че няма времето да го прекърши
дървото знае - то ще издържи,
щом корените влизат надълбоко,
короната достига висини.

 

/на колегите от Проекта/

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не знам защо направих асоциация с "фашио"...
    Снопът пръчки, който Кубрат дал на синовете си.
    Хареса ми много!!!
  • Ти винаги си била силна в посвещенията.
  • Красиво рисуваш тази сплотеност!
  • Благодаря ви!
  • "И всеки клон значим е. Уникален.
    Венец изплетен с цел една. Добро."

    Осъзнато.И вярно.И жалко,
    че в дървото на име България
    все воюват листо със листата
    и надеждата-корен попарват...

    Благодаря, Таня!Аплодисменти!
  • !!!!!!!!!!!!!!!Браво, Танче!!!
  • Има случаи, когато корените са дълбоки, но не е добре за короната да достига висини. Това важи за дърветата изложени на силен вятър и най-вече за тези растящи по високите места. Те са ниски, огънати, но непобедими. Това беше само лирическо отклонение. Разбирам алегорията и ми харесва. Поздрав, Таня!
  • Мммм..., дълбока мисъл...!!!
    "И всеки клон значим е. Уникален.
    Венец изплетен с цел една. Добро.
    Та слънцето, през облаци да гали
    с живителност изпълнено стъбло."
  • Благодаря!
  • Споделям... Поздравления за творбата!
Propuestas
: ??:??