Dec 11, 2015, 8:46 PM  

Разлистено дърво

  Poetry » Other
627 0 10

Дни... само няколко от многото
изпълниха ни с цялостност една.
Сближили ни годините, пресякохме
невидима за другите черта.

Нарича се доверие. Отдаденост.
Приятелства дарени ни от Бог.
Какво че сме различни, щом оставаме
разлистено и в зимата дърво.

И всеки клон значим е. Уникален.
Венец изплетен с цел една. Добро.
Та слънцето, през облаци да гали
с живителност изпълнено стъбло.

Че няма времето да го прекърши
дървото знае - то ще издържи,
щом корените влизат надълбоко,
короната достига висини.

 

/на колегите от Проекта/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам защо направих асоциация с "фашио"...
    Снопът пръчки, който Кубрат дал на синовете си.
    Хареса ми много!!!
  • Ти винаги си била силна в посвещенията.
  • Красиво рисуваш тази сплотеност!
  • Благодаря ви!
  • "И всеки клон значим е. Уникален.
    Венец изплетен с цел една. Добро."

    Осъзнато.И вярно.И жалко,
    че в дървото на име България
    все воюват листо със листата
    и надеждата-корен попарват...

    Благодаря, Таня!Аплодисменти!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...