Дни... само няколко от многото
изпълниха ни с цялостност една.
Сближили ни годините, пресякохме
невидима за другите черта.
Нарича се доверие. Отдаденост.
Приятелства дарени ни от Бог.
Какво че сме различни, щом оставаме
разлистено и в зимата дърво.
И всеки клон значим е. Уникален.
Венец изплетен с цел една. Добро.
Та слънцето, през облаци да гали
с живителност изпълнено стъбло.
Че няма времето да го прекърши
дървото знае - то ще издържи,
щом корените влизат надълбоко,
короната достига висини.
/на колегите от Проекта/
© Таня Мезева All rights reserved.
Снопът пръчки, който Кубрат дал на синовете си.
Хареса ми много!!!