10 abr 2007, 2:06

разлято е

  Poesía
836 0 11

Безлунието отхапа светлината,

като въздишка е отпаднала нощта.

Морето е спокойна равнина -

(разлято е)

гальовна ласка в лозова зеленина.

Невидимо прокрадва се тревога

в хармонията на здрачна тишина.

От Шекспирова пиеса

 дъх любовен

в съзвучие със аромата на тъга.

В червена нощ на гибелна наслада,

прахосник, вятърът  

разля кръвта

на гроздовете, още твърде млади

и разпиля невинени  зърна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прахосник, вятърът
    разля кръвта
    на гроздовете, още твърде млади
    и разпиля невинени зърна...
  • Великолепие!
  • Прекрасно!!!
    Нямам думи...изискано и финно!!!
  • Ех, всички моряци да са като теб - русалка ще стана
  • Ех, ако морето беше винаги толкова ласкаво, колкото е в тези редове! Но наистина спираш дъха! Мария е права!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...