Безлунието отхапа светлината,
като въздишка е отпаднала нощта.
Морето е спокойна равнина -
(разлято е)
гальовна ласка в лозова зеленина.
Невидимо прокрадва се тревога
в хармонията на здрачна тишина.
От Шекспирова пиеса
дъх любовен
в съзвучие със аромата на тъга.
В червена нощ на гибелна наслада,
прахосник, вятърът
разля кръвта
на гроздовете, още твърде млади
и разпиля невинени зърна...
© Дакота All rights reserved.
Но наистина спираш дъха! Мария е права!paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
