17 may 2020, 23:59

Разлъка 

  Poesía » De amor
616 0 0

Но ти ще продължаваш да изискваш от мен алегории на вечността

и ще продължаваш да ме попълваш като съдина пред всички.

А аз ще тръгна някой ден както Одисей към своята Итака.

Ще скъсам с всичките обреди и лъжливи иносказания,

и ще преобладавам до началото на бала на душата.

Защото разлъката не е ни блажена разтуха, нито безразличие.

Нито търся отговор от теб, нито ще те лиша от себе си.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??