17 may 2020, 23:59

Разлъка 

  Poesía » De amor
725 0 0
Но ти ще продължаваш да изискваш от мен алегории на вечността
и ще продължаваш да ме попълваш като съдина пред всички.
А аз ще тръгна някой ден както Одисей към своята Итака.
Ще скъсам с всичките обреди и лъжливи иносказания,
и ще преобладавам до началото на бала на душата.
Защото разлъката не е ни блажена разтуха, нито безразличие.
Нито търся отговор от теб, нито ще те лиша от себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??