May 17, 2020, 11:59 PM

Разлъка 

  Poetry » Love
696 0 0

Но ти ще продължаваш да изискваш от мен алегории на вечността

и ще продължаваш да ме попълваш като съдина пред всички.

А аз ще тръгна някой ден както Одисей към своята Итака.

Ще скъсам с всичките обреди и лъжливи иносказания,

и ще преобладавам до началото на бала на душата.

Защото разлъката не е ни блажена разтуха, нито безразличие.

Нито търся отговор от теб, нито ще те лиша от себе си.

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??