4 ago 2012, 10:30

Разлютената есен

  Poesía
537 0 2

 

И днеска есента е разлютена...

Нахълта неочаквана и зла.

Подгони тя ноември със остена

и бясна тръгна в нашите села.


Изгони Слънцето и Светлината...

Със вятърни камшици заплющя!

Събори шареното от гората,

на облаците черни закрещя!


Помъчи се със дъжд да ни удави...

Попари ни със есенна слана...

Притисна ни със пръстите си здрави

и като страх в душите ни се вля!


Онези дни със Слънцето ги няма!

И топлото с ятата отлетя...

Земята затъжи с тъга голяма,

виновница за всичко туй е Тя!

   10.10.2010г.с. ДРагойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...