4 ago 2012, 10:30

Разлютената есен

  Poesía
540 0 2

 

И днеска есента е разлютена...

Нахълта неочаквана и зла.

Подгони тя ноември със остена

и бясна тръгна в нашите села.


Изгони Слънцето и Светлината...

Със вятърни камшици заплющя!

Събори шареното от гората,

на облаците черни закрещя!


Помъчи се със дъжд да ни удави...

Попари ни със есенна слана...

Притисна ни със пръстите си здрави

и като страх в душите ни се вля!


Онези дни със Слънцето ги няма!

И топлото с ятата отлетя...

Земята затъжи с тъга голяма,

виновница за всичко туй е Тя!

   10.10.2010г.с. ДРагойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...