4.08.2012 г., 10:30

Разлютената есен

534 0 2

 

И днеска есента е разлютена...

Нахълта неочаквана и зла.

Подгони тя ноември със остена

и бясна тръгна в нашите села.


Изгони Слънцето и Светлината...

Със вятърни камшици заплющя!

Събори шареното от гората,

на облаците черни закрещя!


Помъчи се със дъжд да ни удави...

Попари ни със есенна слана...

Притисна ни със пръстите си здрави

и като страх в душите ни се вля!


Онези дни със Слънцето ги няма!

И топлото с ятата отлетя...

Земята затъжи с тъга голяма,

виновница за всичко туй е Тя!

   10.10.2010г.с. ДРагойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...