4.08.2012 г., 10:30 ч.

Разлютената есен 

  Поезия
5.0 / 1
428 0 2
И днеска есента е разлютена...
Нахълта неочаквана и зла.
Подгони тя ноември със остена
и бясна тръгна в нашите села.
Изгони Слънцето и Светлината...
Със вятърни камшици заплющя!
Събори шареното от гората,
на облаците черни закрещя!
Помъчи се със дъжд да ни удави...
Попари ни със есенна слана...
Притисна ни със пръстите си здрави
и като страх в душите ни се вля! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
  • Посветено Не разкривай сърцето си – още е рано! Закопнялата обич боли! Като парещи въглени ......
  • Узряха тишините ми. Презряха. Изсъхнаха стеблата им до корен, че все във грешния сезон цъфтяха и зат...
  • От тази тишина не става нищо. Пропуква се отвътре. Като чаша, в която няма вино, а въздишките се гон...

Още произведения »