И днеска есента е разлютена...
Нахълта неочаквана и зла.
Подгони тя ноември със остена
и бясна тръгна в нашите села.
Изгони Слънцето и Светлината...
Със вятърни камшици заплющя!
Събори шареното от гората,
на облаците черни закрещя!
Помъчи се със дъжд да ни удави...
Попари ни със есенна слана...
Притисна ни със пръстите си здрави
и като страх в душите ни се вля!
Онези дни със Слънцето ги няма!
И топлото с ятата отлетя...
Земята затъжи с тъга голяма,
виновница за всичко туй е Тя!
10.10.2010г.с. ДРагойново
© Христо Славов Всички права запазени