Aug 4, 2012, 10:30 AM

Разлютената есен

  Poetry
535 0 2

 

И днеска есента е разлютена...

Нахълта неочаквана и зла.

Подгони тя ноември със остена

и бясна тръгна в нашите села.


Изгони Слънцето и Светлината...

Със вятърни камшици заплющя!

Събори шареното от гората,

на облаците черни закрещя!


Помъчи се със дъжд да ни удави...

Попари ни със есенна слана...

Притисна ни със пръстите си здрави

и като страх в душите ни се вля!


Онези дни със Слънцето ги няма!

И топлото с ятата отлетя...

Земята затъжи с тъга голяма,

виновница за всичко туй е Тя!

   10.10.2010г.с. ДРагойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...