Aug 4, 2012, 10:30 AM

Разлютената есен

  Poetry
542 0 2

 

И днеска есента е разлютена...

Нахълта неочаквана и зла.

Подгони тя ноември със остена

и бясна тръгна в нашите села.


Изгони Слънцето и Светлината...

Със вятърни камшици заплющя!

Събори шареното от гората,

на облаците черни закрещя!


Помъчи се със дъжд да ни удави...

Попари ни със есенна слана...

Притисна ни със пръстите си здрави

и като страх в душите ни се вля!


Онези дни със Слънцето ги няма!

И топлото с ятата отлетя...

Земята затъжи с тъга голяма,

виновница за всичко туй е Тя!

   10.10.2010г.с. ДРагойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...