3 oct 2013, 0:32

Разминаха се думите във времето

  Poesía » Otra
615 0 2

Разминаха се думите във времето,

в пространството отекна тишина

и всичко, дето е загадъчно и нежно

се преповтори, но без  светлина.

 

Не беше вече толкоз романтично.

Изглеждаше извадка от роман,

но тъжен и с начало прозаично,

като че беше вече изживян...

 

Разминаха се много точни фрази,

но неизречени във точния момент,

когато са очаквани или намразени,

изстрадани във неизказан комплимент.

 

Разминати усмивки и въздишки,

разголени души в тъга без време...

Ако не ги изкажеш истински

добре ще е да спреш да ги преследваш!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...