3 oct 2013, 0:32

Разминаха се думите във времето

  Poesía » Otra
614 0 2

Разминаха се думите във времето,

в пространството отекна тишина

и всичко, дето е загадъчно и нежно

се преповтори, но без  светлина.

 

Не беше вече толкоз романтично.

Изглеждаше извадка от роман,

но тъжен и с начало прозаично,

като че беше вече изживян...

 

Разминаха се много точни фрази,

но неизречени във точния момент,

когато са очаквани или намразени,

изстрадани във неизказан комплимент.

 

Разминати усмивки и въздишки,

разголени души в тъга без време...

Ако не ги изкажеш истински

добре ще е да спреш да ги преследваш!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...